Азис и Ванко 1 насаме – е*аси и фотошопа, е*аси и кича.

Гадост на деня, седмицата и … месеца!

Буквално случка от преди 30 минути. Локалната ми зала за тренировки, Амстердам, Център

Въртя аз усърдно педалите на колелото във фитнеса и по едно време около мен минават някакво биче с шкебак на около 30-32 години плътно следван от изсветлена в най-ярките тонове на русото, момиче на 22-24 години накипрена като попфолк певица. Нещо ми прещракна, че картинката от някъде ми е болезнено позната, но едва на 15-тия оборот на педалите, до ушите ми достигна китна българска реч с мйьек варненски диалект и всичко си дойде на мястото. Отчитам фактът, че не съм единственият българин в радиус от 1 километър и продължавам да въртя.

Малко по-късно се засичаме в края на залата, правейки упражнения на съседни уреди. Макар и да не искам да ги слушам речта просто се набива в ушите ми. Срещу мен на машината за коремни преси момче, на което очевидно му личеше, си правеше упражненията. По едно време чувам как „Бичето“ казва на „Певицата“: „-Изчакай го тоя ГЕЙ да свърши и след това си ти.“

Кипна ми и направо ми идеше да хвърля някой 20 килограмов диск по тоя олигофрен. Ебаси и тъпаците, честно. Момичето се поогледа гузно, защото колкото и тъп да си, „гей“ си е „гей“ и с малко повече фантазия и по интонацията можеш да се сетиш за какво иде реч… Срещна моя неодобрителен поглед точно докато започваще да си отваря устата, но замълча.

5 минути по-късно, вниманието им вече беше насочено към моя уред и само чаках да видя какъв коментар ще изтърсят по мой адрес. И нарочно направих с 2 пъти повече повторения от обичайното само и само за да ги видя как ще реагират – уви чакаха си. Накрая, когато вече ставах и си забърсвах столчето, оня дойде до мен и ме пита: „-Дид ю финиш?“, в отговор получи: „-Да, свърших!“, а всякакви други въпроси: „-Ама ти българин ли си?“ бяха парирани с мълчание. Обърнах се и си излязах.